Иновация в действия - нашия опит

Основахме Сивико ООД с огромен ентусиазъм, защото знаехме, че комбинацията от инженерни продукти и услуги, които предлагаме, ще събуди интерес. От една страна, в Европа и България има огромен недостиг на инженерни кадри поради все по-малкия брой студенти, завършващи такива специалности и големия брой инженери, излизащи в пенсионна възраст. От друга страна, в производството в последните години започна нова вълна от автоматизация, която експертите определят като четвъртата индустриална революция. Освен роботизация и автоматизация, това означава и все по-голямо интегриране на различни видове софтуер в производството – SCADA, MES, IoT, HMI, PLC и други.

Винаги са ме вълнували историите за това как са стартирали различни фирми и как са постигнали първия си пробив. Най-голям интерес ми е представлявало началото, защото го намирам за най-трудно и най-вълнуващо, а дори най-великото приключение започва с една малка крачка. В тази статия искам да разкажа за първия сериозен проект, който реализирахме и ще обобщя какво научихме от него.

Екипът

В една стартираща фирма това е най-важният и основен актив. Средната възраст на четири-членния ни екип беше 27 години. Макар и млади, всички вече бяха натрупали по над 5 години трудов опит. Тримата инженери бяха работили в малки фирми, в които се бяха сблъскали с всякакви комплексни казуси, типични за малките фирми – от писане на оферти и намиране на доставчици, до дизайн и проектиране и реализация. Това ги беше оформило като професионалисти с широка профилност и бяха свикнали да работят в хаотична и несигурна среда, което се оказа много подходящо за стартираща фирма като нашата. Камен е експерт в сферата на автоматизацията и много добър специалист по системи за управление и контрол на производството. Иво е един от малкото машинни инженери в България, които конструират локомотиви. Виктор е нашият експерт в сферата на енергетиката, електрическите измервания и диагностиката. Аз, от своя страна, съм завършил мениджмънт и съм работил във финансовия сектор като финансов аналитик, мениджър търговска стратегия и проектен мениджър на IT насочени проекти. Макар че се познаваме от над 20 години, не бяхме работили заедно и по истински проект и сработването беше една от най-важните ни задачи.

Проектът

Няколко месеца след като обявихме, че сме създали фирма, получихме първото истинско запитване за проект. То идваше от един от големите кабелни заводи в България – КЕМП АД. Всъщност, те бяха запитали проф. Наков от ТУ-София, който като наш основен ментор ни препоръча. Те искаха да им бъде изработена уредба, с която да извършват автоматизирани изпитвания на кабелите, които произвеждат. За клиентите им беше важно кабелите да бъдат със сертификати за качество по стандарт. Това включва изпитване на изолацията на кабелите чрез подаване на високо напрежение, и изпитване за съпротивление, което показва качеството и количеството на вложената мед в проводника. Освен това, тази уредба трябваше да бъде колкото се може по-автоматизирана, защото подготвени кадри със специфични познания в България се намират все по-трудно. Искаха оператора просто да свърже кабела, да избере програмата и уредбата да свърши всичко останало. Не бяхме конструирали такава машина, но веднага приехме предизвикателството.

Предизвикателството

За период от пет месеца трябваше да преминем през всички етапи на един такъв проект: предложение и подписване на договор, идеен проект, реален проект, изработка, сглобяване и сработване на софтуера с хардуера и тестове и корекции на работата. Успоредно с това трябваше да сработим екипа и да намерим подходящите поддоставчици и продукти.

Как го постигнахме?

Принципи. Първото, което направихме, е да приемем един общ водещ принцип – качеството! Целта ни беше да създадем един напълно автоматизиран продукт, който да не отстъпва по качество на утвърдените производители. Той трябваше да отразява нашия стремеж да създаваме качествени продукти, защото вярвахме, че само така в дългосрочен план може да се преборим с по-големите конкуренти и да останем на пазара. Затова решенията и действията ни се гледаха през призмата как това би се отразило на качеството. Включително, взимахме решения да преработим цели части от проекта, за да стане всичко както трябва. Поставяхме качеството на първо място и това се превърна в една силна опора, предопределяща бъдещите ни решения.

План. Имахме много подробно написани план и бюджет за изработката на продукта и постоянно ги преглеждахме, допълвахме и коригирахме. Това бе рамката, която следвахме за изпълнение на проекта. Проектният план определяше ритъма на изпълнение – всяка седмица знаехме какво точно сме постигнали и още колко ни остава да работим. Имахме представа кое оскъпява проекта, кое може да оптимизираме и как това се отразява на цялостното изпълнение на проекта.

Проектиране и изработка. Всичко започва с проектиране на хардуера, като той определя и основните детайли на външният вид на продукта. За целите на проектирането трябваше да си отговорим на редица въпроси, свързани с работата с тази уредба и ергономичността: къде ще стои операторът, на каква височина е удобно да бъде разположен сензорния дисплей, какво ще е присъединяването на кабелите, какви са системите за безопасност т.н.. Ние използвахме 3D софтуер за проектиране, който много ни помогна да добием представа какви са различните варианти и лесно да експериментираме. Променяхме детайлите виртуално докато стигнем до крайния вариант и започнем реалното производство. Това спести много време и излишни разходи за предварителни прототипи и сбъркани детайли.

Следващото голямо предизвикателство беше изборът на трансформиращата и измервателната апаратури. Не успяхме да намерим подходящи на българския пазар и затова внесохме от Германия и САЩ. Не желаехме да правим компромис с качеството, защото високите напрежения и необичайният режим на работа на системата подлагаха електрониката на тежки изпитания. Наложи се да внедрим специализирани входно-изходни модули, използвайки външен консултант. Най-иновативният подход бе при изработката на приложния софтуер. Използвахме LINUX базирана операционна система и уеб сървър. Това ни позволи да направим много красив и гъвкав HMI, да използваме надеждна база данни и да достъпваме цялата система отдалечено. За кратък период от време изпреварихме тенденциите в индустриалния IT свят, където все още такъв подход не се прилагаше масово.

Заключение

Справихме се с този проект, защото имахме опитен и упорит екип, който вземаше всичките си решения на база на общ принцип. Работихме по конкретен план, който ни даде рамката за действие. И, не на последно място, си осигурихме възможността бързо да прототипираме, да пристъпваме към изпълнение едва когато всичко е добре обмислено и бързо да коригираме възникнали грешки. 

статията е публикувана и в The Startup Magazine, брой 2