03/ 77

BG

Официален вестник на Европейския съюз

113

L 328/14

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Аквакултурите и продуктите от тях попадат в обхвата на приложение I към Договора като живи животни, риби, мекотели и ракообразни. Развъждането, отглеждането и пускането на пазара на аквакултури и продукти от тях представляват важен източник на доходи за хората, работещи в този сектор.

(2)

В контекста на вътрешния пазар, бяха определени специфични правила за здравеопазване на животните за пускането на пазара и въвеждане от трети страни на продуктите, засегнати от Директива 91/67/EИО на Съвета от 28 януари 1991 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при пускането на пазара на аквакултури и продукти от тях (2).

(3)

Огнища на болести при аквакултури биха могли да причинят сериозни загуби на засегнатата индустрия. Минимални мерки, които да се прилагат в случай на огнища на най-важните болести по рибите и мекотелите, бяха създадени с Директива 93/53/EИО на Съвета от 24 юни 1993 г. за въвеждане на минималните мерки на Общността за борба с някои болести по рибите (3) и Директива 95/70/EО на Съвета от 22 декември 1995 г. относно въвеждане на минимални общностни мерки за борба с някои болести по двучерупчестите мекотели (4).

(4)

Беше изготвен проект на съществуващото законодателство на Общността главно за да отчете отглеждането на сьомга, пъстърва и стриди. От приемането на това законодателство, аквакултурната промишленост на Общността се разви значително. Сега при аквакултурите се използват допълнителни видове риби, по-специално морски видове. Нови развъдни практики, включващи други видове риби, също са станали все по-разпространени, по-специално вследствие последното разширяване на Общността. Освен това, отглеждането на ракообразни водни животни, миди и морски охлюви става все по-важно.

(5)

Всички мерки за борба с болестите имат икономическо въздействие върху аквакултурите. Неподходяща борба може да доведе до разпространение на патогени, които могат да причинят значителни загуби и да изложат на риск здравния статус на риби, мекотели и ракообразни, използвани в сектора на аквакултурите в Общността. От друга страна, едно свръх-регулиране би могло да постави ненужни ограничения върху свободната търговия.

(6)

Съобщението от Комисията до Съвета и Европейския парламент от 19 септември 2002 г. определя стратегия за стабилното развитие на европейското селско стопанство. Това Съобщение очерта серия от мерки, определени за създаване на дългосрочна работа в сектор земеделие, включително поддържане на високи стандарти по здравеопазване на животните и хуманно отношение към тях, и действия относно околната среда за осигуряване на устойчива промишленост. Тези мерки следва да бъдат взети предвид.

(7)

От приемането на Директива 91/67/EИО, Общността ратифицира Споразумението за Световната търговска организация (СТО) за прилагането на санитарни и фитосанитарни мерки (СФМ Споразумение). СФМ Споразумението се отнася до стандартите на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE). Ветеринарномедицинските изисквания за предлагане на живи аквакултури и продукти от тях на пазара в рамките на Общността, определени в Директива 91/67/EИО са по-строги от тези стандарти. Затова тази директива следва да вземе предвид здравния Код за аквакултури и Наръчника на OIE за тестове за диагностика на водни животни.

(8)

С цел да се осигури рационално развитие на сектор аквакултури и за да се увеличи продуктивността, здравните правила за водни животни следва да бъдат определени на ниво Общност. Тези правила са необходими, inter alia, с цел да съдействат за завършването на вътрешния пазар и да се избегне разпространението на заразни болести. Законодателството следва да бъде гъвкаво, за да отчете продължаващия напредък при разнообразието на сектора аквакултури, както и здравния статус на водните животни в рамките на Общността.

(9)

Настоящата директива следва да обхване аквакултурите и околната среда, които могат да имат отражение върху здравия статус на тези животни. Като цяло разпоредбите на настоящата директива следва да се прилагат само към диви водни животни, където околната среда може да въздейства на здравния статус на аквакултурите или където е необходимо за да се изпълни целта на друго законодателство на Общността, като например Директива 92/43/EИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (5) или за защита на видовете, съгласно списъка, създаден от Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES). Настоящата директива следва да не предопределя приемането на по-строги правила за въвеждането на не-местни видове.

(10)

Компетентните органи, определени за целта на настоящата директива, следва да изпълняват своите функции и задължения в съответствие с общите принципи, определени в Регламент (EО) № 854/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфичните правила за организирането на официален контрол върху продуктите от животински произход, предназначени за човешка консумация (6) и Регламент (EО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманно отношение към животните (7).

(11)

За развитието на аквакултурите в Общността е необходимо да се увеличи съзнаването и готовността на компетентните органи и операторите на стопанска дейност за производство на аквакултури относно предотвратяването, борбата с и унищожаването на болести по аквакултурите.

(12)

Компетентните органи на държавите-членки следва да имат достъп до и да прилагат съвременни техники и познания в сферите на анализ на риска и епидемиологията. Това е от нарастващо значение поради международните задължения, които сега са фокусирани върху анализ на риска по отношение на прилагането на санитарни мерки.

(13)

Подходящо е да се въведе на ниво Общност система на разрешаване на стопанската дейност за производство на аквакултури. Такова разрешение ще даде възможност на компетентните органи да направят завършен преглед на селскостопанската промишленост, което би подпомогнало предотвратяването и ликвидирането на болести по водните животни. Освен това, разрешението позволява определянето на специфични изисквания, които следва да се изпълнят от стопанската дейност за производство на аквакултури, за да може да функционира. Такова разрешение следва, където е възможно, да бъде комбинирано с или включено в разрешителен режим, който държавата-членка може вече да е създала за други цели, например съгласно законодателство по околна среда. Следователно това законодателство не следва да бъде допълнителна тежест за аквакултурната промишленост.

(14)

Държавите-членки следва да откажат издаването на разрешение, ако въпросната дейност би поставила нежелан риск от разпространение на болести на други аквакултури или на диви видове водни животни. Преди да се вземе решение за отказ на разрешението, следва да се обсъдят мерките за намаляване на риска или алтернативно определяне на въпросната дейност.

(15)

Отглеждането на аквакултури с цел консумация от човека е определено като първично производство в Регламент (EО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за хигиената на храните (8). Задълженията, наложени на отделните дейности по производство на аквакултури съгласно настоящата директива, като например деловодство и вътрешни системи, даващи възможност на стопанската дейност за производство на аквакултури да демонстрира пред компетентния орган, че съответните изисквания на настоящата директива се изпълняват, следва, където е възможно, да бъдат комбинирани със задълженията, определени в Регламент (EО) № 852/2004.

(16)

Повече внимание следва да се обърне на предотвратяване възникването на болести отколкото на борба с болестта, след като веднъж е възникнала. Следователно е подходящо да се определят минимални мерки за предотвратяване и намаляване на риска, които следва да се прилагат към цялата производствена верига при аквакултурите, от оплождане и люпене на яйца до преработката на аквакултури за консумация от човека, включително транспортиране.

(17)

За да се подобри общото здраве на животните и да се подпомогне предотвратяването и борбата с болести по животните чрез подобрена проследяемост, движението на аквакултурите следва да бъде записвано. Където е подходящо, тези движения следва също да бъдат обект на сертифициране на здравето на животните.

(18)

За да има поглед върху епидемиологичната ситуация, да спомогне за бърза реакция в случая на подозрение за болест и да предпази стопанства или районите за отглеждане на мекотели, които имат висок ветеринарномедицински стандарт, следва да се прилага ветеринарномедицински надзор при всички такива стопанства и райони за отглеждане на мекотели.

(19)

Необходимо е да се гарантира, че основните болести по водните животни на ниво Общност не се разпространяват. Хармонизирани разпоредби относно здравето на животните, за пускането на пазара следва да бъдат определени със специфични разпоредби, прилагани при видове, възприемчиви към тези болести. По тази причина следва да бъде изготвен списък на тези болести и видовете, възприемчиви към тях.

(20)

Разпространението на тези болести по водните животни не е едно и също навсякъде в Общността. Следва да се направи препращане към концепцията на държавите-членки, които са се обявили за свободни от болести, и когато се отнася до части от засегнатата територия към концепцията на зони или отделени части. Следва да бъдат определени общи критерии и процедури за отпускането, подържането, преустановяването, възстановяване и оттегляне от този статут.

(21)

Без да се засяга Директива 90/425/EИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарните и зоотехнически проверки, приложими при търговията в Общността с определени видове живи животни и продукти с оглед завършване изграждането на вътрешния пазар (9), с цел да се подържа и подобри общия здравен статус на водните животни в Общността, държави, зони или отделни части, които са декларирали че са свободни от една или повече от изброените болести, следва да бъдат защитени срещу навлизането на такава болест.

(22)

Където е необходимо, държавите-членки могат да предприемат временни предпазни мерки в съответствие с член 10 от Директива 90/425/EИО и член 18 от Директива 91/496/EИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно определяне на принципите на организация на ветеринарните проверки на животни, въведени в Общността от трети страни, и за изменение на Директиви 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО и 90/675/ЕИО (10).

(23)

За да се избегне създаването на ненужни търговски ограничения, обменът на аквакултури между държави-членки, зони или отделни части където има една или повече от тези болести, следва да бъде разрешен, при условие че са взети мерки за намаляване на риска, включително по време на транспорт.

(24)

Клането и преработката на аквакултури, които са обект на мерки за борба със заболяванията, могат да разпространят болестта, inter alia, като резултат от изтичането на отпадни води, съдържащи патогени от преработвателни предприятия. Затова е необходимо държавите-членки да имат достъп до преработвателни предприятия, които са били съответно оторизирани да предприемат това клане и преработка, без да излагат на опасност здравния статус на диви водни животни и тези отглеждани във стопанства, включително по отношение освобождаването на отпадни води.

(25)

Определянето на лаборатории на Общността и национални референтни лаборатории следва да допринесе за високото качество и единство на диагностичните резултати. Тази цел може да бъде постигната чрез дейности като например прилагането на утвърдени диагностични тестове и организирането на сравнителни тестове и обучение на персонала на лабораториите.

(26)

Лабораториите, които са включени в изследването на официалните проби, следва да работят в съответствие с международни одобрени процедури или критерии на базата на стандарти и следва да използват диагностични методи, които до колкото е възможно, са били утвърдени. За определени дейности свързани с това изследване, Европейският комитет за стандартизация (CEN), и Международната организация за стандартизация (ISO) са разработили съответно Европейски стандарти (EN стандарти) и Международни стандарти (ISO стандарти), подходящи за целите на настоящата директива. Тези стандарти по-специално се отнасят до функционирането и оценката на лаборатории и до действието и акредитацията на контролните органи.

(27)

За да се осигури ранно откриване на всяко възможно огнище на болести по водните животни, е необходимо да се задължат тези, които са в контакт с водни животни от възприемчиви видове, да съобщават на компетентния орган за всеки съмнителен случай на заболяване. В държавите-членки следва да се извършват рутинни проверки, за да се осигури, че операторите на стопанска дейност за производство на аквакултури са запознати и прилагат общите правила за борба с болестите и биобезопасност, определени в настоящата директива.

(28)

Необходимо е да се предотврати разпространението на неекзотични, но сериозни болести по аквакултурите веднага след като се появи огнище, чрез внимателен мониторинг на движението на живите аквакултури и продукти от тях, и използването на оборудване, което би могло да бъде заразено. Изборът на мерките, които да се използват от компетентните органи, следва да зависят от епидемиологичната обстановка в засегнатата държава-членка.

(29)

За да се подобри здравния статус на животните в Общността, е подходящо епидемиологично базираните програми за борба и ликвидиране на някои болести, да бъдат предоставени от държавите-членки за признаване на ниво Общност.

(30)

За болестите, които не са обект на общностни мерки, но които са от местно значение, аквакултурната промишленост следва, с помощта на компетентните органи на държавите-членки, да поеме повече отговорност за предотвратяване навлизането на или борбата с тези болести чрез саморегулиране и разработването на „кодове за практика“. Въпреки това, може да е необходимо за държавите-членки да прилагат някои национални мерки. Тези национални мерки следва да бъдат оправдани, необходими и пропорционални на целите, които да следва да бъдат постигнати. Също така, те не следва да засягат търговията между държавите-членки, освен ако това е необходимо с цел да се предотврати навлизането или борбата с болестта, и тези мерки следва да бъдат одобрени и редовно преразглеждани на ниво Общност. В очакване на създаването на тези мерки съгласно настоящата директива, допълнителните гаранции, дадени в Решение 2004/453/EО на Съвета от 29 април 2004 г. за прилагане на Директива 91/67/ЕИО на Съвета по отношение на мерките за борба с някои болести по аквакултурите (11) следва да останат в сила.

(31)

Съществува непрекъснато развитие в познанията по отношение досега познатите болести по водните животни. Затова може да е необходимо за една държава-членка да прилага мерки за борба в случая на възникваща болест. Тези мерки следва да бъдат бързи и адаптирани към всеки отделен случай, но не следва да се подържат по-дълго отколкото е необходимо, за да се постигне тяхната цел. Тъй като такива възникващи болести могат също да засегнат други държави-членки, всички държави-членки и Комисията следва да бъдат информирани за наличието на появяваща се болест и предприетите мерки за борба.

(32)

За постигането на основната цел на подържане и, в случай на огнище, връщане към статут на „свободни от болести“ в държави-членки, е необходимо и подходящо да се определят правила относно мерките за увеличаване подготвеността за дадена болест. С огнищата следва да се води борба възможно най-бързо, ако е необходимо чрез спешна ваксинация, с цел да се ограничат неблагоприятните ефекти върху производството и търговията с живи аквакултури и продукти от тях.

(33)

Директива 2001/82/EО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. относно кодекса на Общността за ветеринарните лекарствени продукти (12) и Регламент (EО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата (13) изискват, само с едно малко изключение, всички ветеринарните лекарствени продукти, които се пускат на пазара в рамките на Общността, да подлежат на разрешение за търговия. Изобщо, всички ваксини, използвани в Общността, следва да имат разрешение за търговия. Въпреки това, държавите-членки могат да разрешат използването на продукт без разрешение за търговия в случаи на сериозна епидемия, предмет на някои условия, в съответствие с Регламент (EО) № 726/2004. Ваксини срещу екзотични и появяващи се болести по аквакултури могат да отговорят на изискванията за такава дерогация.

(34)

Настоящата директива следва да определи разпоредби, за да се осигури необходимото ниво на готовност за ефективно справяне със спешните ситуации свързани с едно или повече огнища на сериозни екзотични или възникващи болести, засягащи аквакултури, по-специално чрез изготвянето на планове за борба с тях. Тези планове следва да бъдат преразглеждани и редовно актуализирани.

(35)

Когато борбата със сериозна болест по водно животно е обект на хармонизирани мерки на Общността за ликвидиране, на държавите-членки следва да е позволено да се възползват от финансова помощ от Общността съгласно Регламент (EО) № 1198/2006 на Съвета от 27 юли 2006 г. за Европейския фонд за рибарство (14). Всяко заявление за подпомагане от Общността следва да бъде обект на подробно разглеждане по отношение съответствието с разпоредбите за борба, определени в настоящата директива.

(36)

Живи аквакултури и продукти от тях, внесени от трети страни, следва да не представляват опасност за здравето на водните животни в Общността. В тази връзка настоящата директива следва да определи мерки за предотвратяване навлизането на епизоотични болести.

(37)

С цел да се съхрани здравният статус на водните животни в Общността, е необходимо допълнително да се осигури, че пратките от живи аквакултури, преминаващи транзитно през Общността, отговарят на съответните изисквания за здраве на животните, прилагани към съответните видове.

(38)

Пускането на пазара на декоративни водни животни включва широко разнообразие от видове, често тропически видове, единствено за декоративни цели. Тези декоративни водни животни обикновено се държат в частни аквариуми или изкуствени езера, градински центрове, или в изложбени аквариуми, които не са в пряк контакт с водите на Общността. Следователно, декоративни водни животни, държани при такива условия, не представляват същия риск за други сектори на аквакултурния сектор в Общността или на дивите видове. Затова е подходящо да се определят специални разпоредби, които се прилагат при пускането на пазара, транзит и внос на декоративни водни животни, гледани при такива условия.

(39)

За разлика от това, когато декоративни водни животни се отглеждат извън затворени системи или аквариуми, в пряк контакт с естествените води на Общността, те биха могли да представляват значителен риск за аквакултурите на Общността или дивите видове животни. Тук се отнасят популациите от сладководни риби (Cyprinidae), като известни декоративни риби, например шарани (koi carp) като те са възприемчиви към някои болести, засягащи други видове от рода шарани, отглеждани в Общността или открити в дивата природа. В тези случаи следва да се прилагат общите разпоредби на настоящата директива.

(40)

Създаването на електронни устройства за обмен на информация е съществен за опростяването, в полза на аквакултурната индустрия и на компетентните органи. С цел да се отговори на това задължение, трябва да бъдат въведени общи критерии.

(41)

Държавите-членки следва да определят правила за наказания, които се прилагат при нарушение на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират, че те се изпълняват. Тези наказания трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

(42)

В съответствие с параграф 34 от Междуведомственото споразумение за подобряване на законотворчеството (15), държавите-членки са окуражени да изготвят, за тях и в интерес на Общността, техни собствени таблици, които до колкото е възможно, ще илюстрират взаимната зависимост между настоящата директива и мерките по транспонирането и да ги направи публични.

(43)

Тъй като целите на настоящата директива, а именно – да се предвиди синхронизиране на концепциите, принципи и процедури формиращи обща основа за законодателство в Общността относно здравето на водните животни, не могат да бъдат напълно постигнати от държавите-членки и следователно могат, поради мащаба и ефектите от настоящата директива, да бъдат по-добре постигнати на ниво Общност, Общността може да приеме мерки, в съответствие с принципа на субсидиарност както е определено в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, както е определено в настоящия член, настоящата директива не излиза извън това, което е необходимо с цел да се постигнат тези цели.

(44)

Мерките, необходими за прилагането на настоящата директива, следва да бъдат приети в съответствие Решение 1999/468/EО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (16).

(45)

Подходящо е да се актуализира законодателството на Общността по здравеопазване на животните относно аквакултури и продукти от тях. Следователно, Директиви 91/67/EИО, 93/53/EИО и 95/70/EО следва да бъдат отменени и заменени от настоящата директива,

a)

ветеринарномедицинските изисквания, които трябва да се прилагат за пускането на пазара, внасянето и транзита на аквакултури и продукти от тях;

б)

минимални предпазни мерки, насочени към увеличаване на осведомеността и готовността на компетентните органи, бизнес операторите при производство на аквакултури и други свързани с тази промишленост, за болести при аквакултурите;

в)

минимални мерки за борба, които се прилагат в случай на съмнение, или огнище на някои болести по водните животни.

a)

декоративни водни животни, отглеждани в аквариуми с нетърговска цел;

б)

диви водни животни, събирани или уловени за директно въвеждане в хранителната верига;

в)

водни животни, уловени за целите на производство на рибно брашно, рибен фураж, рибно масло и подобни продукти.

a)

без директен контакт с естествените води в Общността;

или

б)

които са оборудвани със система за обработка на отпадните води, намаляващи риска от пренасяне на болести към естествените води до едно приемливо ниво.

a)

„аквакултура“ означава развъждането или отглеждането на водни организми, използвайки техники, създадени за увеличаването на производството на тези организми извън естествената способност на околната среда, и когато организмите остават собственост на едно или повече физически или юридически лица, от развъждането или етапи на култивиране, до и включително отглеждането;

б)

„аквакултурно животно“ е всяко водно животно на всички етапи от неговия живот, включително яйца и сперма/гамети, отглеждани в стопанство, район за отглеждане на мекотели, включително всяко водно животно от дивата природа, предназначено за стопанство или район за отглеждане на мекотели;

в)

„стопанска дейност за производство на аквакултури“ означава всяко предприятие, независимо дали с цел печалба или не и независимо дали предприятието е публично или частно, осъществяващо някоя от дейностите, свързани с отглеждането, задържането или култивирането на аквакултури;

г)

„оператор на стопанска дейност за производство на аквакултури“ е всяко физическо или юридическо лице, отговорно за гарантиране спазването на изискванията на настоящата директива в рамките на дейността при производство на аквакултури под техен контрол;

д)

„водно животно“ означава:

е)

„оторизирано преработвателно предприятие“ е всяко предприятие за храни, одобрено в съответствие с член 4 от Регламент (EО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход (17), за преработка на аквакултури за хранене, и получило разрешение в съответствие с членове 4 и 5 от настоящата директива;

ж)

„оператор на оторизирано преработвателно предприятие“ е всяко физическо или юридическо лице, отговорно за гарантирането, че изискванията на настоящата директива се спазват в рамките на оторизирано преработвателно предприятие под негов контрол;

з)

„стопанство“ означава всяко помещение, затворено пространство или инсталация, функциониращо от стопанска дейност за производство на аквакултури, в което се отглеждат аквакултури с оглед тяхното пускане на пазара, с изключение на тези помещения, в които дивите водни животни, които се отглеждат или са уловени с цел консумация от човека, временно се държат без храна в очакване да бъдат заклани;

и)

„отглеждане в стопанство“ означава отглеждането на аквакултури в стопанство или в район за отглеждане на мекотели;

й)

„район за отглеждане на мекотели“ означава производствена област или сменяема площ, в която цялата стопанска дейност за производството на аквакултури функционира съгласно обща система за био-сигурност;

к)

„декоративно водно животно“ е водно животно, което е държано, отглеждано или пуснато на пазара само за декоративни цели;

л)

„пускане на пазара“ е продажбата, включително предлагането за продажба или друга форма на възмездно или безвъзмездно прехвърляне, и всяка форма на движение на аквакултури;

м)

„производствена площ“ е всеки сладководен басейн, море, устие, континентална площ или лагуна, съдържаща естествени пластове мекотели или места използвани за култивирането на мекотели, и от които са взети мекотели;

н)

„риболовни райони“ са изкуствени езера или други съоръжения, където популацията се подържа само за развлекателен риболов чрез възстановяване с аквакултури;

о)

„сменяема площ“ е всеки сладководен басейн, море, устие или лагуна с ясно маркирани граници и обозначени с шамандури, постове или други определени средства, и използвани изключително за естественото прочистване на живи мекотели;

п)

„диво водно животно“ е водно животно, което не е аквакултура.

а)

техническите определения, съдържащи се в приложение I;

б)

където е подходящо, определенията, съдържащи се съответно в:

a)

съоръжения, различни от стопанска дейност за производство на аквакултури, където водни животни се държат без намерение да бъдат пускани на пазара;

б)

риболовни райони;

в)

стопански дейности за производство на аквакултури, които предлагат аквакултури на пазара само за консумация от човека в съответствие с член 1, параграф 3, буква в) от Регламент (EО) № 853/2004.

a)

изпълнява съответните изисквания на членове 8, 9 и 10;

б)

има създадена система, която дава възможност на оператора да демонстрира пред компетентния орган, че съответните изисквания се изпълняват;

и

в)

остава под наблюдението на компетентния орган, който изпълнява задълженията определени в приложение 54, параграф 1.

a)

всички движения на аквакултури и продукти от тях в, и извън стопанството или района за отглеждане на мекотели;

б)

смъртността във всяка епидемиологична единица като съответна за типа производство;

и

в)

резултатите от схемата за надзор на здравето на животните на база риска, предвидена в член 10.

a)

смъртност по време на транспорт, както е приложимо за вида транспорт и превозваните видове;

б)

стопанства, области за отглеждане на мекотели и преработвателни предприятия, посетени от транспортните средства;

и

в)

всяка обмяна на вода по време на транспорт, по-специално източниците на нова вода и място за освобождаване на водата.

a)

всяка нараснала смъртност във всички стопанства и пространства за отглеждане на мекотели както е подходящо за вида на производството;

и

б)

болестите, изброени в част II на приложение IV, във стопанства и пространства за отглеждане на мекотели, където съществуват видовете възприемчиви към тези болести.

a)

необходимите мерки за предотвратяване на болести се прилагат по време на транспорта на аквакултури с цел да не се промени здравия статус на тези животни по време на транспорт, и да се намали риска от разпространение на болести;

и

б)

аквакултурите се транспортират при условия, които нито променят техния здравен статус, нито излагат на опасност здравния статус на мястото на предназначение, и където е подходящо, на мястото на транзит.

a)

аквакултурите, които се транспортират;

б)

всички водни животни на мястото на смяна на вода;

и

в)

водните животни на мястото по предназначение.

a)

целите на отглеждане и зареждане с нови животни;

или

б)

по-нататъшна преработка преди консумация от човека, освен ако:

a)

придвижването на аквакултури между държави-членки където се изисква ветеринарномедицинско сертифициране в съответствие с параграфи 1 или 2 от настоящия член;

и

б)

всяко друго предвижване на живи аквакултури за целите на отглеждане или зареждане с нови животни между държави-членки, където не се изисква ветеринарномедицинско сертифициране съгласно тази директива.

a)

са клинично здрави;

и

б)

не произхождат от стопанство или район за отглеждане на мекотели, където съществува колеблива нараснала смъртност.

a)

отговарят на изискванията в параграф 1;

и

б)

произхождат от стопанство или район за отглеждане на мекотели със здравен статус както е заложено в част A на приложение III, най-малко еквивалентен на здравния статус на водите, в които те се освобождават.

a)

идва от друга държава-членка, зона или отделна част, обявена за свободни от тази специфична болест;

или

б)

се държи в карантинни съоръжения във вода свободна от въпросните патогени, за подходящ период от време, където, в светлината на научните данни или предоставения практически опит, е доказано, че е достатъчно за да се намали риска от пренасяне на специфичната болест до ниво, което е приемливо за предотвратяване предаването на съответната болест.

a)

те идват от друга държава-членка, зона или част обявена за свободна от въпросната болест;

б)

те са преработени в оторизирано преработвателно предприятие при условия, които предотвратяват разпространението на болести;

в)

що се отнася до риби, те са заклани и изкормени преди изпращане;

или

г)

що се отнася до мекотели и ракообразни, те са изпратени като непреработени или преработени продукти.

a)

те произхождат от друга държава-членка, зона или част, обявена за свободна от въпросната болест;

или

б)

те са временно държани в центрове за изпращане, пречиствателни центрове или подобни дейности, които са оборудвани със система за отпадни води, дезактивиращи въпросните патогени, или където отпадната вода е обект на други видове третиране, намаляващи риска от пренасяне на болести към природните води до приемливо ниво.

a)

законодателството на третата страна;

б)

организацията на компетентния орган и инспекционните служби в третата страна, правомощията на тези служби, под наблюдението на които са поставени, и средствата за тяхното обезвреждане, включително капацитет на служителите, за ефективно прилагане на тяхното законодателство;

в)

действащите ветеринарномедицински изисквания, които се прилагат при производство, преработка, обработка, съхранение и изпращане на живи аквакултури, предназначени за Общността;

г)

гаранцията, която компетентният орган на третата страна може да даде по отношение съответствие или равностойност със съответните ветеринарномедицинските условия на водните животни;

д)

всеки опит, придобит в сферата на търговията на живи аквакултури от третата страна и резултатите от всяка извършена проверка при внос;

е)

резултатите от оценката на Общността, по-специално резултатите от оценката, направена от компетентните органи на засегнатата трета страна или, по искане на Комисията, докладът, представен от компетентните органи на третата страна относно всяка извършена инспекция;

ж)

здравния статус на водни животни, отглеждани в стопанства и диви животни в третата страна, по-специално по отношение на екзотични болести по животните и аспекти на общата ситуация със здравето на водните животни в страната, която може да представлява риск за здравето на животните в Общността;

з)

редовността, скоростта и точността, с която третата страна предоставя информация за съществуването на инфекциозни или заразни болести по водните животни на нейната територия, по-специално болестите за обявяване, изброени от Международното бюро по епизоотии (МБЕ);

и

и)

правилата за превенцията и борбата с болести по водните животни, действащи в третата страна и тяхното прилагане, включително правила за внос от други страни.

a)

изискванията, определени за такива стоки съгласно настоящата директива;

и

б)

специални изисквания за внос, изготвени в съответствие с член 25, буква a).

a)

специални условия за внос за всяка трета страна, части от нея или групи от трети страни;

б)

критериите за класифициране на трети страни и части от тях по отношение на болести по водните животни;

в)

използването на електронни документи;

г)

модели на здравни сертификати за животни и други документи;

и

д)

процедури и сертифициране за транзит.

a)

когато има причини за подозрение за наличието на болест, посочена в част II на приложение IV, или е потвърдено наличието на такава болест при водни животни, подозрението и/или потвърждението незабавно се съобщава на компетентния орган;

и

б)

когато при аквакултурите има увеличена смъртност, смъртността незабавно се съобщава на компетентния орган или на частно-практикуващ ветеринарен лекар за допълнителни изследвания.

a)

собственика и всяко лице, което се грижи за водни животни;

б)

всяко лице, придружаващо аквакултурите по време на транспорт;

в)

практикуващи ветеринарни лекари и други специалисти, включени в службите по здравето на водните животни;

г)

официални ветеринарни лекари, старши служители на ветеринарни или други официални или частни лаборатории;

и

д)

всяко друго лице имащо професионално отношение с водни животни от възприемчиви видове или с продукти от тези животни.

a)

екзотична болест, включена в списъка в част II на приложение IV;

б)

неекзотична болест, включена в списъка в част II на приложение IV, когато засегнатата държава-членка, зона или част е била обявена за свободна от тази болест.

a)

са взети подходящи проби и са изследвани в лаборатория, определена в съответствие с член 57;

б)

в очакване на резултата от изследването по буква a):

a)

екзотична болест, включена в списъка в част II на приложение IV във всяка държава- членка;

или

б)

неекзотична болест, включена в списъка в част II на приложение IV в държави-членки, зони или части със здравен статус категория I или категория III, както е предвидено в част A на приложение III, за въпросната болест.

a)

определяне на възможния произход и начини на заразяване;

б)

проучване дали аквакултурите са напуснали стопанството или района за отглеждане на мекотели по време на съответния период предшестващ уведомяването за съмнението, предвидено в член 26, параграф 1;

в)

проучване дали други стопанства са били инфектирани.

a)

стопанството или района за отглеждане на мекотели официално са обявени за заразени;

б)

създадена е ограничена област, която е подходяща за въпросната болест, включително предпазна и надзорна зона, около стопанството или района за отглеждане на мекотели обявени за заразени;

в)

не се извършва зареждане с нови животни и аквакултури не се придвижват в и извън ограничената площ, освен ако не е разрешено от компетентния орган;

и

г)

прилагат се допълнителни мерки, които са необходими за предотвратяване на по-нататъшното разпространение на болестта.

a)

са извършени мерките за ликвидиране, предвидени в настоящия раздел;

б)

вземането на проби и надзора като подходящи за въпросната болест и засегнатите видове дейности производство на аквакултури, са извършени в ограничителната област с отрицателни резултати.

a)

прилага мерките, предвидени в раздел 3 се цел да придобие такъв статут на свободна от болест,

или

б)

изготвя програма за ликвидиране в съответствие с член 44, параграф 2.

a)

деклариране, че стопанството или района за отглеждане на мекотели са инфектирани;

б)

създаване на зона за задържане подходяща за въпросната болест, включително защитна и надзорна зона около стопанството или района за отглеждане на мекотели, обявени за инфектирани;

в)

ограничаване движението на аквакултури от заразената област до такова състояние, че тези животни само могат да бъдат:

г)

премахването и обезвреждането на мъртва риба и ракообразни, под надзора на компетентния орган в съответствие с Регламент (EО) № 1774/2002, в подходяща времева рамка, вземайки предвид вида производство и риска, който тези животни представляват за по-нататъшно разпространение на тази болест.

a)

е установено, че мерките, предвидени в настоящата глава, не са подходящи за епидемиологичната ситуация;

или

б)

изглежда, че болестта се разпространява въпреки мерките, взети в съответствие с тази глава.

a)

описание на епидемиологичната ситуация на болестта преди датата на започване на програмата;

б)

анализ на изчислените разходи и очакваните ползи от програмата;

в)

вероятната продължителност на програмата и целта, която трябва да бъде постигната до датата на изпълнение на програмата;

и

г)

описание и разграничение на географската и административна площ, в която се прилага програмата.

a)

изискванията, определени в приложение V, са изпълнени, и държава-членка, зона или част е обявена за свободна от болестта;

или

б)

програмата е оттеглена, ако тя повече не изпълнява своята цел, от компетентния орган на засегнатата държава-членка или от Комисията.

a)

предоставя на компетентния орган правото и средствата за достъп до всички съоръжения, оборудване, персонал и други подходящи материали, необходими за бързото и ефикасно ликвидиране на огнище;

б)

осигурява координация и съвместимост със съседни държави-членки и съдейства за сътрудничество със съседни трети страни;

и

в)

където е подходящо, дава прецизно означение на изискванията за ваксина и условията за ваксиниране, които се считат за необходими в случая на спешна ваксинация.

a)

никой от видовете, възприемчиви към въпросната болест(и), не съществуват в нейната територия;

или

б)

се знае, че патогенът не може да оцелее в държавата-членка, нито в нейните водоизточници;

или

в)

държавата-членка отговаря на условията, определени в част I на приложение V.

a)

никой от видовете, възприемчиви към въпросната болест(и), не съществува в зоната или частта, и, когато е приложимо, в нейните водоизточници;

или

б)

за патогена се знае, че не може да оцелее в зоната или частта, и, когато е приложимо, в нейните водоизточници;

или

в)

зоната или частта отговаря на изискванията, определени в част II на приложение V.

a)

декларацията е подкрепена от доказателства във форма, която се определя в съответствие с процедурата по член 62, параграф 2 и е достъпна чрез електронни средства за Комисията и държави-членки, в съответствие с изискванията на член 59;

б)

Комисията добавя съобщението за декларацията към програмата за следващата среща на Комитета по член 62, параграф 1 като информационна точка. Декларацията влиза в сила 60 дена след датата на срещата;

в)

в рамките на този период, Комисията или държавите-членки могат да потърсят пояснение или допълнителна информация за подкрепящото доказателство от държавата-членка, която изготвя декларацията;

г)

когато са направени писмени коментари от най-малко една държава-членка, или Комисията, в рамките на периода съгласно буква б), посочващи значителни обективни опасения, свързани с подкрепящото доказателство, Комисията и засегнатите държави-членки заедно изследват представеното доказателство с цел да разрешат проблемите. В този случай, периодът по буква б) може да бъде продължен за 30 дена. Тези коментари се предоставят на деклариращата държава-членка и на Комисията;

д)

ако арбитражът по буква г) не успее, Комисията може да реши да извърши инспекция на място в съответствие с член 58 за да провери съответствието на представената декларация с критериите, определени в параграф 1, освен ако държавата-членка оттегли своята декларация;

е)

където е необходимо в светлината на постигнатите резултати, се взема решение в съответствие с процедурата по член 62, параграф 2, за преустановяване на собствената декларация за статут на свободна от заболяване на засегнатата зона или част.

a)

лабораторни изследвания за целите на настоящата директива се извършват в лаборатории, определени за тази цел от компетентния орган;

б)

лабораторни изследвания в случай на съмнение и за потвърждение наличието на болестите, изброени в част II на приложение IV, се извършват чрез диагностични методи, които се изработват в съответствие с процедурата по член 62, параграф 2;

и

в)

лаборатории, определени за диагностични услуги в съответствие с този член, отговарят на функциите и задълженията, определени в част III на приложение VI.

a)

„отделна част“ означава едно или повече стопанства под една обща система за био-безопасност, съдържащи популация от водни животни с ясен здравен статус относно специфична болест;

б)

„обща система за био-безопасност“ означава, че се прилагат едни и същи мерки за надзор на здравето на водните животни, предотвратяване на болест и борба;

в)

„ограничителна площ“ означава площ около заразено стопанство или район за отглеждане на мекотели, където се прилагат мерки за борба със заболявания с цел предотвратяване разпространението на болестта;

г)

„болест“ е клинична или не-клинична инфекция с един или повече етиологични агенти при водните животни;

д)

„зони или части свободни от болести“ са зони или части, обявени за свободни от болести в съответствие с членове 49 или 50;

е)

„възникваща болест“ е ново идентифицирана сериозна болест, причината за която може да е или може все още да не е установена, която има потенциала да бъде разпространявана в и между популации, например чрез търговия с водни животни и/или продукти от водни животни. Това също означава болест включена в списък, която е открита в нов вид гостоприемник, който не е включен в част II на приложение IV като възприемчив вид;

ж)

„епидемиологична единица“ е група водни животни, които споделят приблизително един и същ риск от излагане на агент на болест в рамките на определено място. Този риск може да бъде поради това, че споделят обща водна околна среда, или защото управленските практики създават вероятност агент на болест в една група животни бързо да се разпространи в друга група животни;

з)

„некултивиране“ означава, за целите на управление на болестта, действие при което едно стопанство се освобождава от аквакултури, възприемчиви към съответната болест или за които се знае че са способни да пренесат агента на болестта, и когато е възможно, от носещата вода;

и)

„допълнителна преработка“ означава преработка на аквакултури преди консумация от хора чрез някой вид мерки или техники, засягащи анатомичната цялост, като например кървене, изкормване, премахване на глави, разрязване и нарязване на парчета, която води до отпадъци или странични продукти и би могла да причини риск от разпространение на болести;

й)

„нараснала смъртност“ е необяснима смъртност значително над нивото, което се счита за нормално за въпросното стопанство или селскостопанската площ при преобладаващите условия. Кое се счита за нараснала смъртност, се решава в сътрудничество между стопанина и компетентния орган;

к)

„инфекция“ е съществуването на размножаващ се, или развиващ се по друг начин, или свободен агент на болест в, или върху гостоприемник;

л)

„заразена зона или част“ са зони или части, където се знае че се разпространява заразата;

м)

„карантина“ е подържането на група водни животни в изолация с никакъв пряк или непряк контакт с други водни животни, с цел да бъдат подложени под наблюдение за определена продължителност от време, и където е подходящо, изследване и обработка, включително подходящо третиране на отпадните води;

н)

„възприемчиви видове“ са всички видове, в които е била доказана зараза чрез агент на болест, чрез естествени случаи или чрез експериментална инфекция, която наподобява естествените начини;

о)

„вектор“ е вид, който не е възприемчив към болест, но който е способен да разпространява инфекция чрез предаване на патогени от един гостоприемник на друг;

п)

„зона“ е определена географска област с еднородна хидрологична система, обхващаща част от водосборен район от източника(източниците) до естествена или изкуствена граница, която предотвратява по-голямата миграция на водни животни от по-ниски протежения на водосборния район, цял водосборен район от неговия източник (източници) до устие, или повече от един водосборен район, включително техните устиета, поради епидемиологичната връзка между водосборните райони чрез устие.

1.

Следната минимална информация за всеки стопанска дейност за производство на аквакултури се подържа от компетентния орган в регистър, както е предвидено в член 6:

2.

Когато се дава разрешително на селскостопанска площ за мекотели в съответствие с втора алинея на член 4, параграф 1, информацията която се изисква по параграф 1, буква a) на тази част се записва за всички дейности по производство на аквакултури, които действат в рамките на селскостопанската площ за мекотели. Данните, които се изискват съгласно параграфи от 1, буква б) до 1, буква ж) от тази част, се записват на ниво район за отглеждане на мекотели.

a)

името и адресите на оторизираното преработвателно предприятие, и подробни данни за контакт (телефон, факсимиле, електронен адрес);

б)

регистрационния номер и особености на даденото разрешение (например дати за специфични разрешителни, идентификационни кодове или номера, специфични условия за производство, и всеки друг въпрос свързан с разрешението (разрешенията));

в)

географското положение на преработвателното предприятие, определено от подходяща система от координати (ако е възможно, координати за географска информационна система GIS);

г)

подробни данни за системите за третиране на отпадните води, на оторизираните преработвателни предприятия;

д)

видовете аквакултури, преработвани в оторизираното преработвателно предприятие.

a)

има висок риск от разпространение на болести до или прихващане на болести от други стопанства или диви животни;

б)

работи при условия на отглеждане, които биха могли да увеличат риска от огнища на болести (висока биомаса, ниско качество на водата), като се вземе предвид съществуващия вид;

в)

продава живи водни животни за по-нататъшно отглеждане или зареждане с нови животни.

a)

има среден риск от разпространяване на болести до или прихващане на болести от други стопанства или диви животни;

б)

работи при условия на отглеждане, които не биха увеличили непременно риска от огнища на болести (средна биомаса и качество на водата), като се вземе предвид съществуващия вид;

в)

продава живи водни животни главно за консумация от човека.

a)

има нисък риск от разпространение на болести до или прихващане на болести от други стопанства или диви животни;

б)

работи при условия на отглеждане, които не следва да увеличат риска от огнища на болести (ниска биомаса, добро качество на водата), като се вземе предвид съществуващия вид;

в)

продава живи водни животни само за консумация от човека.

a)

рутинна проверка от компетентния орган или от други квалифицирани здравни служби от името на компетентните органи;

б)

изследване на популацията от аквакултури във стопанството или в района за отглеждане на мекотели за клинична болест;

в)

диагностични проби се вземат при съмнение за някоя от изброените болести или наблюдавана увеличена смъртност по време на проверка;

г)

задължително незабавно уведомяване за поява или съмнение за определени болести или всяка увеличена смъртност.

a)

рутинна проверка от компетентния орган или от или от други квалифицирани здравни служби от името на компетентните органи;

б)

предписани проби от аквакултури, които се вземат и изследват за специфичен патоген(и) чрез специфични методи;

в)

задължително обявяване на поява или съмнение за определени болести или увеличена смъртност.

A.

Екзотичните болести отговарят на следните критерии, определени в параграф 1 и в параграф 2 или 3.

Б.

Неекзотични болести отговарят на следните критерии, определени в точки 1, 4, 5, 6, 7, и 2 или 3.

1.

На историческа основа

2.

На база целенасочен надзор

Една държава-членка, когато последния известен клиничен случай е бил в рамките на 10 години преди датата на заявление за статус на свободна от заболяване или когато не е бил известен статуса на заразата преди целенасочения надзор, например поради липсата на условия, които благоприятстват за клинично изразяване, може да се счита за свободна от специфичната болест, когато:

Когато има части от държавата-членка, в която броят на стопанствата, районите за отглеждане на мекотели, е ограничен, и следователно целенасоченият надзор в тези части не предоставя достатъчни епидемиологични данни, но в които има диви популации от който и да е възприемчив вид, тези диви популации се включват в целенасочения надзор.

1.

Зони

2.

Части обхващащи една или повече стопанства или райони за отглеждане на мекотели, където здравния статус по отношение специфична болест е зависим от здравния статус що се касае до тази болест за обкръжаващите естествени води.

3.

Част, включващи една или повече отделни стопанства, където здравният статус що се отнася до специфична болест е независим от здравния статус по отношение тази болест от заобикалящите естествени води.

4.

Специални разпоредби за отделни стопанства, които поставят началото или повторно започват своите дейности

1.

За да бъде определена като референтна лаборатория на Общността в съответствие с член 55, лабораториите изпълняват следните изисквания. Те трябва:

2.

Въпреки това, Комисията може да определи само лаборатории, които функционират и са оценени и акредитирани в съответствие със следните Европейски стандарти, като са взети под внимание критериите за различни методи на изследване, определени в настоящата директива:

3.

Акредитацията и оценката на лабораториите за изпитване съгласно параграф 2 може да са свързани с индивидуални тестове или групи от тестове.

4.

За една или повече от болестите, които са под тяхна отговорност, референтните лаборатории на Общността могат да се възползват от уменията и капацитета на лаборатории в други държави-членки или държави-членки на ЕАСТ, при условие че засегнатите лаборатории отговарят на изискванията определени в точки 1, 2 и 3 от настоящото приложение. Всяко намерение за възползване от това сътрудничество е част от информацията, предвидена като основа за определянето в съответствие с член 55, параграф 1. Въпреки това, референтната лаборатория на Общността остава контактната точка за националните референтни лаборатории в държавите-членки, и за Комисията.

5.

Референтните лаборатории на Общността:

1.

Националните референтни лаборатории определени съгласно член 56 са отговорни за координиране на диагностичните стандарти и методи в рамките на тяхната област на отговорност в засегнатата държава-членка. Тези национални референтни лаборатории:

2.

Акредитацията и оценката на лабораториите за изпитване съгласно точка 1(i) може да са свързани с индивидуални тестове или групи от тестове.

3.

Държавите-членки могат да определят национални референтни лаборатории, които не отговарят на изискванията по точка 1, i), i) от тази част, когато работата по EN ISO/IEC 17025 е особено трудна, при условие че лабораторията работи при гарантиране на качество в съответствие с насоките в ISO 9001.

4.

Държавите-членки могат да оторизират една национална рефернтна лаборатория, разположена на тяхната територия, да се възползва от уменията и капацитета на други лаборатории, определени съгласно член 57, за една или повече от болестите под тяхна отговорност, при условие че тези лаборатории отговарят на съответните изисквания от настоящата част. Въпреки това, националната референтна лаборатория остава контактната точка за централния компетентен орган на държавата-членка, и за референтната лаборатория на Общността.

1.

Компетентният орган на една държава-членка определя само лаборатории за диагностични услуги съгласно член 57, които изпълняват следните изисквания. Те трябва:

2.

Акредитацията и оценката на лабораториите за изпитване съгласно параграф 1, буква в) може да са свързани с индивидуални тестове или групи от тестове.

3.

Държавите-членки могат да определят национални референтни лаборатории, които не отговарят на изискванията по параграф 1, буква в), i) от тази част, когато работата по EN ISO/IEC 17025 е особено трудна, при условие че лабораторията работи при гарантиране на качество в съответствие с насоките в ISO 9001.

4.

Компетентният орган анулира предназначението когато условията, посочени в това приложение, повече не се изпълняват.

1.

Трябва да се създадат процедури които да осигурят законовите правомощия, които са необходими за изпълнение на плановете и реализирането на бърза и успешна кампания по ликвидиране;

2.

Трябва да се създаде разпоредба за осигуряване на достъп до фондове при спешни ситуации, бюджетни средства и финансови ресурси с цел да се покрият всички аспекти за борба срещу екзотични болести, изброени в част II на приложение IV;

3.

Поредица от заповеди/команди трябва да бъдат изготвени за да се гарантира бърз и ефективен процес на вземане на решение за справяне с екзотични болести, изброени в приложение IV или възникващи болести. Централно звено по вземане на решения трябва да отговаря за цялостната посока на стратегиите за борба;

4.

За държавите-членки трябва да има подробни планове, за да са готови за незабавното създаване на местни контролни центрове в случай на огнище на екзотични болести, изброени в част II на приложение IV или възникващи болести и да изпълняват мерки на местно ниво за борба с болести и защита на околната среда;

5.

държавите-членки трябва да осигурят сътрудничество между компетентните органи и компетентните власти и органи по околна среда с цел да се гарантира, че действията по безопасност на ветеринарната област и околната среда се координират правилно;

6.

Трябва да се създаде разпоредба за съответните ресурси, която да осигури бърза и ефективна кампания, включително персонал, оборудване и лабораторен капацитет;

7.

Трябва да има актуален наръчник за операциите, с подробно, задълбочено и практично описание на всички действия, процедури, инструкции и мерки за борба, които се използват при работа с екзотични болести, изброени в част II на приложение IV или възникващи болести;

8.

Трябва да има подробни планове за спешна ваксинация, където е подходящо;

9.

Персоналът трябва редовно да бъде включван в обучения относно клинични признаци, епидемиологично запитване и борба с епизоотични болести, в упражнения в реално време, и в обучения по умения за комуникация за осигуряване на кампании за власти, стопани и ветеринарни лекари относно съзнаване на съществуващо заболяване;

10.

Трябва да се изготвят планове, които вземат предвид ресурсите, необходими за борба с голям брой огнища които се появяват в кратък период от време;

11.

Без да се засягат ветеринарните изисквания, определени в Регламент (EО) № 1774/2002, плановете трябва да бъдат изготвени така че да гарантират, че в случай на огнище на болести, всяко масово обезвреждане на трупове от водни животни и отпадъци от водни животни е извършено без да се застрашава здравето на животните и хората, използвайки процеси или методи, които предотвратяват вреда за околната среда и по-специално:

12.

Тези планове трябва да включват идентифицирането на подходящи места и дейности за третирането или обезвреждането на трупове от животни и животински отпадъци в случай на огнище в съответствие с Регламент (EО) № 1774/2002.